Как Кристалина тръгна от Любимец и стана най-влиятелната жена на планетата

Как Кристалина тръгна от Любимец и стана най-влиятелната жена на планетата

Ако отворите профила на Кристалина Георгиева в „Туитър”, ще видите в началото пожълтяла семейна снимка, която е качена на 25 май 2018 г. Под нея пише: „Бабите и дядовците ми са получили много малко образование. Родителите ми са завършили гимназия. Аз съм първата в рода с докторска титла. От малко село в България – до Генерален директор на Световната банка – ето така изглеждат възможностите!“

Тази малка снимка разказва много за кариерата на първия човек от държава с развиваща се икономика, който оглавява най-големия кризисен кредитор в света – Международния валутен фонд, разполагащ с близо 1 трилион долара.

Лидерският пост означава не само много възможности, но и много предизвикателства. И то на фона на Брекзит, търговската война между САЩ и Китай и задаващата се рецесия. Първият човек в МВФ ще трябва да да маневрира сред растящ протекционизъм по света и лидери, които предпочитат едноличните решения пред сложните и тромави процедури на институциите. За да се справи със сложната ситуация,  ръководителят на МВФ трябва да има международен авторитет, дипломатически талант, както и солидни познания и умения в икономиката, финансите и управлението.

Десноцентристки политик, израснала в България по време на комунизма, Георгиева си изгради репутация като упорит технократ, шампион по отношение на равенството между половете и лидер в глобалната борба срещу изменението на климата, пише „Ройтерс”.

2019 г. бе особено силна за българката. В началото на годината тя бе избрана за смени временно на поста  президента на Световната банка Джим Йон Ким, който неочаквано реши да подаде оставка заради лични мотиви. Така от 1 февруари Кристалина Георгиева оглави една от най-влиятелните международни организации за финансова и експертна помощ.

В международните среди не се изключваше възможността Кристалина да бъде избрана за постоянно за шеф на организацията. Но и този път бе спазено джентълменското споразумение отпреди десетилетия, според което начело на банката стои американски гражданин, докато МВФ се оглавява от европеец.

Така 13-тият президент на СБ стана бившият заместник-министър на финансите по международните въпроси на САЩ Дейвид Малпас.А българката се върна на втората позиция в йерархията на институцията, за да чака своя звезден час. И той не закъсня.

Георгиева бе номинирана за шеф на МВФ и успя да се пребори за пълна подкрепа. Като фондът дори премахна възрастовото ограничение, изискващо директорът да е до 65-годишна възраст – подробност, която би спряла Кристалина, тъй като тя навърши 66 г. на 13 август.

Според анализаторите, в сложния баланс от интереси в ЕС нейната кандидатура се е оказала най-подходящата, защото е жена от не много голяма или влиятелна страна от Източна Европа, която не принадлежи към еврозоната.

„Политическите съюзи в ЕС изиграха съществена роля в избора на Георгиева – тя получи подкрепата на южните и източните държави в блока, докато зад най-големия й конкурент – холандеца Йерун Дейселблум, застанаха северноевропейските държави“, написа британският The Guardian.

Най-силно рамо Георгиева получи от Франция. Според NY Times, изборът на главния изпълнителен директор на Световната банка и бивш еврокомисар за шеф на МВФ всъщност е победа за Париж, откъдето тя е получила най-голямото лобиране. „Георгиева има всички нужни качества, както и опит и добра репутация в международен план, за да наследи успешно Лагард начело на МВФ“, обяви в изявление френският финансов министър Брюно льо Мер.

Кандидатурата й получи и одобрението на Русия. ”Г-жа Георгиева е блестящ дипломат, всестранно подготвен икономист, образован високопрофесионален финансист. В ситуация на засилване на протекционизма в глобалната икономика нейният опит при решаването на задачите, свързани с развитието, ще бъде необходим повече от всякога“, се казва в съобщението на руското министерство.

Ясно е, че битката не е била лесна и напасването на интересите – доста сложно. Но, както казвата анализаторите – това е като пълнене на наденица – по добре е да не виждате отблизо как става.

И така, вече имаме наша сънародничка, която стана 12-тият шеф на една от най-влиятелните организации в света – позиция, която никога не е достигана от българин.

Ето така изглеждат възможностите – от малко село в България до световен лидер.

Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. Баща й е внук на революционера и политик от Елена Иван Попхристов Кършовски. Той се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда 6 деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка.

Най-малката дъщеря Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.

Майка й Маринка Георгиева е от Любимец и също е наследница на борчески род. Единият прадядо на Кристалина е бил участник в борбата за църковна независимост, а другият в началото на миналия век е бил кмет на Любимец.

Кристалина е родена в София, завършила политическа икономия и социология в тогавашния ВИИ „Карл Маркс“ през 1976 г. В една група е с трима бъдещи министър-председатели – Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов, както и с двама вицепремиери – Димитър Луджев и Иван Пушкаров.

Защитава доцентура с дисертацията „Екологични политики и икономически растеж на САЩ“. Специализира в известни европейски центрове и институти. Била е преподавател в Лондонското училище по икономика, учила е студенти в Университета на Южния пацифик във Фиджи и в Австралийския национален университет. Има специализация по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт. Следва и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище.

Започва работа в Световната банка през 1993 г. като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия. От 1998 г. последователно заема директорски позиции в Източна Азия, в отдела по околна среда, в московското представителство на банката и във вицепрезидентството по устойчиво развитие.

На 10 март 2008 г. става вицепрезидент на СБ и едновременно с това – корпоративен секретар на банката.

На 19 януари 2010 г. е издигната кандидатурата й за еврокомисар в ресора „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи“. Това е втората кандидатура на България след неуспешния опит на външния министър Румяна Желева. На 3 февруари 2010 г. е одобрена за еврокомисар.

В края на същата година е  обявена за „Комисар на годината“ и за „Европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание „Юръпиън войс“ (European Voice). Отличена е за принос в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.

На 10 септември 2014 г. Георгиева става заместник-председател на ЕК и поема ресорите бюджет и човешки ресурси.

На 28 септември 2016 г. правителството на България издигна кандидатурата й за генерален секретар на ООН. При гласуването в Съвета за сигурност на ООН, тя се класира на осмо място. А за генерален секретар на ООН е избран Антониу Гутериш.
Месец по-късно СБ съобщава, че Кристалина Георгиева ще започне работа в банката като главен изпълнителен директор от 2 януари 2017 г.

Кристалина Георгиева обича да пътува и свири на китара. Обиколила е цяла Източна Европа, Източна Азия, Китай, Южна Корея, Филипините, Тайланд, Индонезия. В същото време за тези държави е разпределяла проекти за над 2,5 млрд. долара.

Международният валутен фонд е световна организация, чиято основна роля е да следи финансовата и платежната стабилност на държавите, които са нейни членове, както и да работи с развиващите се държави и да им помага да постигнат добри макроикономически показатели.

Организацията е основана през юли 1944 г. в град Бретън уудс, САЩ, с цел да стабилизира следвоенната световна икономика. В момента в МВФ членуват 186 държави и седалището е във Вашингтон. Участието на България в организацията започва през 1990 г.

В България фондът играе най-важна роля за преодоляване на кризата след управлението на правителството на Жан Виденов. МВФ отпуска заеми, срещу които изисква да се правят реформи и да се приватизира държавната собственост. Общо 13 краткосрочни споразумения са сключвани с фонда и по тях страната ни е получила около 2.2 млрд. специални права на тираж (СПТ) – валутата на МВФ.

Последните задължения са погасени на 27 април 2007 г., като България изплаща окончателно 204.8 млн. СПТ, равняващи се на около 450 млн. лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *