Как се отрази кризата на страните от Югоизточна Европа и какви са перспективите за възстановяването им?

Какво е отражението на COVID-19 кризата върху здравните системи и икономиките на 11-те държави от Югоизточна Европа и какви са перспективите за възстановяването им? Това е предметът, който разглежда най-новият анализ на водещата бизнес платформа в региона – SeeNews.

Докладът покрива Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Анализът е направен на базата на 11 основни индикатора: мерки за ограничаване на разпространението на вируса, икономически мерки, прогнози за възстановяване на БВП, излагане на дългов риск, индустриално производство, кредитни рейтинги, секторен риск, перспективи за увеличаване на брутната добавена стойност, пазар на труда, данъчен риск и експортен риск.

Предвид постоянно променящата се и непредсказуема среда, анализът е момента снимка на състоянието и дава прогноза на база досега предприетите възстановителни мерки в 11-те държави.

Данните показват, че страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза. Първото е, че повечето държави от региона имат ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение. Това, от своя страна, дава възможност на правителствата да прилагат всеобхватни икономически мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекалено голям натиск върху държавните дългове. От гледна точка на здравеопазването, повечето страни в Югоизточна Европа действаха решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничаване на заразата. Коефициентите на заразяване в региона бяха далеч под глобалните нива по времето, когато страните по целия свят започнаха отново да отварят икономиките си. Предстои да разберем дали първоначално постигнатият успех няма да бъде загубен със скока на новорегистрираните случаи.

Едновременно със силните си страни, в началото на кризата регионът е предразположен и към някои рискове. По-голямата част от държавите разчитат в голяма степен на секторите, които се очаква да са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от COVID-19. Разбира се, има сектори, които ще се превърнат в „победители“, но повечето от тях в момента представляват твърде малък дял от брутната добавена стойност (БДС) на икономиките от Югоизточна Европа, за да балансират отрицателните ефекти. Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания. Анализът показва, че по прогнози към настоящия момент само 7 от 11-те държави ще успеят догодина да възстановят нивата на БВП от 2019 г.

Представяне на резултатите по държави

България

България попада сред държавите от Югоизточна Европа, които са със среден риск за възстановяване на БВП до нивата му от преди пандемията през 2021 г. Един от утежняващите фактори в тази посока е зависимостта на страната ни от износа. България има второто най-високо съотношение на износ към БВП през 2019 г. (след Словения). Имайки предвид непредсказуемостта в развитието на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и възможността за внезапно спиране на търговския обмен са изключителен риск за икономиката ни. Размерът на фискалните и парични мерки за намаляване на негативния ефект от кризата възлизат на 10.7% от БВП, което ни нарежда на трето място в региона след Словения и Сърбия. Важно е да се отбележи, че част от тези мерки са насочени към укрепване на банковата система, а не за директно стимулиране на икономиката.

Албания

Благодарение на силния си селскостопански сектор, Албания е с най-добро представяне сред всички разглеждани 11 икономики по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза. Едновременно с това обаче, пакетът от мерки, обявени от правителството във връзка с кризата, се равнява на 2,8% от БВП. Това е едно от най-ниските съотношения в целия регион на Югоизточна Европа.

Босна и Херцеговина

Първоначално наложените мерки в Босна и Херцеговина за ограничаване на кризата, свързана с пандемията COVID-19, могат да се оценят като средни за региона. Що се отнася до икономическата активност, босненската икономика е изложена на среден риск от неуспех за възстановяване на БВП до преди пандемичните нива през 2021 г. Интересен факт е, че през месеците на извънредното положение, това е страната с втория най-нисък спад на промишленото производство.

Хърватия

Хърватия е една от най-добре представилите се държави от гледна точка на първоначално наложените мерки за ограничаване пандемията. Тя беше страната от региона с най-нисък процент на зараза за  Югоизточна Европа в средата на юни, като позиционира страната в благоприятно положение, дори след като случаите в региона започнаха отново да нарастват през последните няколко седмици. Прогнозата за Хърватия е, че няма да успее да възстанови своя БВП до предпандемични нива през 2021, но въпреки това, очакванията, свързани с пазара на труда, са за завръщане към нивата от преди кризата още догодина с процент на безработица от 8%.

Косово

Първоначално наложените мерки от държавните власти в Косово за ограничаване на пандемията могат да се оценят като средни за региона. Анонсираният пакет от икономически мерки, обявен от правителството, се равнява на 2.8% от БВП и по този показател страната изостава от повечето страни в Югоизточна Европа. Въпреки това се очаква, че Касово ще успее да възстанови своя БВП през 2021 г. до нивата от 2019 г.

Молдова

Молдова е една от двете страни в Югоизточна Европа (заедно с Албания), които са в благоприятно положение по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза, благодарение на силния си селскостопански сектор. В същото време, Молдова е и втората най-лошо позиционирана страна в региона отношение на секторния риск, измерен през дела на частното потребление и бруто образуването на основен капитал в икономиката.

 

Черна гора

Анализът показва, че вероятно Черна гора ще да бъде една от най-тежко засегнатите страни в региона, както по отношение на силата на рецесията, така и като продължителността и. Малко вероятно е държавата да успее да възстанови през 2021 г. своя БВП до нивата от преди пандемията. В допълнение, първоначалният пакетът с фискални стимули е нисък в сравнение със средните за региона и липсата на намаление на лихвите също може да попречи на бързото възстановяване на инвестициите и потреблението. Като положителни се оценяват обаче предприетите мерки от правителството в областта на паричната политика, мерките, предприети за подкрепа на отделните сектори, подкрепата за малките и средни предприятия и защитата на заетостта.

Северна Македония

Северна Македония е с най-нискък показател в Югоизточна Европа по отношение на първоначалното ограничаване на пандемията от COVID-19. Честотата на заболеваемост е над средната стойност в световен мащаб, дори в средата на юни, преди скока в броя на диагностицираните в региона. Страната е в среден риск от загуби произтичащи от секторите, които са най-уязвими от пандемията.

Румъния

Румънският пазар на труда е един от най-добре позиционираните в целия регион поради изключително ниския процент на безработица преди началото на COVID-19. Вследствие на тази почти пълна заетост обаче, въздействието на пандемията ще бъде трудно компенсирано и нивата на безработицата, въпреки че все още са сред най-ниските в Югоизточна Европа, няма да се върнат към старото си ново до края на 2021 г. Страната попада и в категорията на държавите, за които не се очаква да успеят да възстановят напълно своите нива на БВП през 2021 г.

Сърбия

Страната е изложена на голям риск от загуби, заради секторите, които се оказаха най-силно засегнати от пандемията, въпреки факта, че прогнозата за Сърбия е пълно възстановяване на БВП през 2021 г. Това е една от трите държави, чийто риск от падащи постъпления от данъци е висок, тъй като същите тези, ощетени от кризата, сектори генерират повече от половината от всички данъци, платени в страната.

Словения

Първоначалният икономически пакет за справяне с кризата на Словения представлява 13,4% от БВП, което я нарежда на първо място по този показател в региона. Правителството се надява, че тези мерки ще успеят да смекчат негативните икономически последици, тъй като първоначалните прогнози поставят страната сред тези, които няма да възстановят своя БВП през 2021 г. до нивата от преди пандемия. Въпреки това, Словения е най-малко изложена на шокове при БВП, идващи от частното потребление и брутните капиталови разходи. Тези два компонента формират едва 52% от БВП през 2019 г., което даде на страната достатъчно свобода по време на пандемията.

Пълният анализ на SeeNews може да изтеглите безплатно от следната страница: https://covid.seenews.com/2020.

 

За SeeNews

SeeNews е водещата бизнес платформа в Югоизточна Европа. Тя предоставя бизнес и финансови новини, интервюта, фирмени статии, анализи и доклади

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *