Водопад от кризи тласка Меркел към оставане на власт

Ангела Меркел спеше в хотел „Шангри ла“ в Улан Батор, когато от Берлин й се обадиха с новини за последната криза. В монголската столица беше 5.30 ч. сутринта, в Берлин – 10.30 ч. вечерта, а в Турция в ход беше опит за военен преврат. Докато президентът Реджеп Тайип Ердоган беше изправен пред фракция от изменници, Меркел проведе серия от консултации с министри от кабинета, преди да изготви съобщение за пресата при завръщането си в Берлин на следващия ден, уверявайки Турция в своята подкрепа за „всички тези, които подкрепят демокрацията и върховенството на закона“.

За германския канцлер се превърна в нещо почти обичайно да реагира на постоянния тътен на кризи. От бежанци към нарастващия популизъм, от „Брекзит“ до битката за италианските банки, заплахите за икономическа и политическа съгласуваност на Европа се множат с безпрецедентна скорост. Стрелбата през уикенда в Мюнхен, нападение с мачете в югозападната част на Германия, и експлозия близо до музикален фестивал недалеч отНюрнберг, последвали толкова скоро след изблика на терор в Ница, увеличават усещането, че събитията рискуват да излязат по спирала извън контрол. Изправени пред растяща несигурност, германците искат стабилната ръка на най-опитния лидер в Европа, за да бъде стабилизиран континента по време на сътресения. Тази вътрешна необходимост бетонира в Берлин консенсуса, че канцлерът ще търси четвърти мандат следващата година, тъй като не е в състояние да се отърве от бремето на отговорността, дори и да иска да го направи.

„Отчасти поради броя на предизвикателствата, отчасти тъй като справянето с тях е трудна работа, тя се чувства ангажирана да мине през това“, заяви по телефона от Вашингтон Карен Донфрид, президент на Маршал фонд и бивш съветник на президента Барак Обама. „Това подхранва моето усещане, че тя отново ще се кандидатира: има съществени предизвикателства пред неща, за които тя е дълбоко загрижена“, добави експертката.

Убийства през уикенда

Убийството на девет души с огнестрелно оръжие в петък през нощта от 18-годишен, роден и израсъл в Мюнхен, добавят ново измерение на кризата. Инцидентът, при който извършителят се самоуби след обсада, дойде само пет дни, след като 17-годишен бежанец от Афганистан изпадна в амок с брадва и нож в ръцете си във влак в Бавария. После в неделя 21-годишен сирийски бежанец закла с мачете жена и рани други двама души в центъра на гр. Ройтлинген, южно от Щутгарт. Броят на жертвите в Ница е 84.

Такава нощ, на която станахме свидетели в Мюнхен, „е трудно да се понесе от всички нас“, каза Меркел пред репортери в канцлерството в събота, една седмица, след като тя направи изявлението си за Турция. „Трудно е да понасяме всичките тези ужасяващи новини за такъв кратък период от време.“

Твърде рано е да се направи оценка на политическото въздействие на убийствата на германска земя, и по-специално дали участието на бежанците ще подкладе отново критиката към решението от миналата година за допускането на около 1 милион лица, търсещи убежище. Ясно е, че рейтингът на Меркел беше започнал да се покачва през последните седмици, след като гласоподавателите се изправиха пред нарастваща несигурност: воденият от нейния Християн-демократически съюз (ХДС) блок повиши рейтинга си с 3 пункта в месеца, след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз. С подкрепа от 35,5%, според анкетата на „Аленсбах“ от 21 юли, ХДС постигна най-високото си ниво през тази година – 13 пункта пред социалдемократите, с които Меркел управлява в т. нар. „голяма коалиция“. Популярността на Меркел също се увеличи – подкрепа от 59% сред избирателите на 9 юли, скок с 9% в сравнение с предишния месец, според месечното проучване „Инфратест Димап“, поръчано от медийната група А Ер Де.

Натискът е „огромен“

Меркел не е дала знак дали ще участва в следващите федерални избори, определени за есента на 2017 г., казвайки, че ще реши „в подходящото време“. Тя може би няма да има голям избор, е мнението на Петер Матушек, главен политически анализатор на компанията за обществено мнение „Форса“.

„Натискът върху Меркел да участва отново през 2017 г. е голям, като се има предвид цялостната политическа ситуация“, каза Матушек по телефона. „Но преди всичко е нейната партия, която ще отправи това искане към нея“. Проучванията на общественото мнение показват, че повече от 80% от членовете на ХДС подкрепят кандидатурата на Меркел, превръщайки в „огромно“ очакването на нейната кандидатура“, допълни той.

Обявяване на кандидатурата й може да дойде на партийния конгрес на ХДС през декември. Матушек каза, че тя може да си позволи да изчака до следващата пролет или дори до лятото, за да направи каквото и да е съобщение, насочвайки фокусът на медиите към опитите на социалдемократическата партия да издигнат кандидат за канцлер в момент, когато тя изпитва най-ниска в исторически план подкрепа от избирателите.

Възможни наследници

Сред най-често споменаваните причини за бъдещия четвърти мандат е липсата на очевиден наследник на Меркел. На двама потенциални лидери в изчакване – министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен и министъра на вътрешните работи Томас де Мезиер, или им липса партийна подкрепа, или техните политически звезди избледняват. Министърът на финансите Волфганг Шойбле, държавник-старейшина на европейската политика, който контролира огромна подкрепа в партията, демонстрира лоялността си към Меркел като подкрепи нейната политика към бежанците в момент, когато тя понасяше политически щети.

Меркел ръководеше засилващото се влияние на Германия по време на почти 11 години на поста, по време на които се стигна от световната финансова криза през проблемите с гръцкия дълг, разпростиране на заразата в еврозоната, до бежанци, руската агресия в Украйна и нестабилност в южните и източните флангове на ЕС. Сега се добавиха тероризмът, турската непредсказуемост и “Брекзит” – премиерът Тереза Мей избра Берлин като първата си чуждестранна дестинация, тъй като тя се стреми към помощта на Меркел за облекчаване на раздялата. Изглежда, че за канцлера всеки нов ден носи нова криза, е мнението на двама близки до Меркел служители, които пожелаха анонимност при обсъждането на вътрешни процеси.

Шойбле, попитан за разпростирането на кризата в интервю за в. „Билд“, публикувано в събота, каза, че то му напомня за края на съветската империя, време, характеризирано също от събития с „невероятна плътност и драма“. Неговото решение звучи много като това на Меркел. „Истината е, че всичко се случва доста бързо в момента“, каза Шойбле. „Политическото ръководство призовава: не на прибързаните отговори, да на предвиждането на зависимостта“. /БГНЕС
––––––
Патрик Донахю, агенция Блумбърг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *