Китайската икономика избегна твърдо приземяване и нарасна според очакванията

Китайската икономика избегна твърдото приземяване през 2016 г. и нарасна според очакванията в резултат на монетарните и фискални стимули от страна на правителството. През тази година обаче опасностите от потенциална търговска война със САЩ и увеличаващият се държавен дълг ще бъдат сериозни препятствия пред икономическия растеж на Пекин.

През миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай е нараснал с 6.7%, стана ясно в петък, след като статистическото бюро на страната публикува данните за икономическия ръст. Последното тримесечие икономиката се е покачила с 6.8%. Въпреки че е постигната заложената от правителството цел за ръст между 6.5 и 7%, повишението на БВП през 2016 г. остава най-слабото от 1990 г. насам. Това са притеснителни сигнали, които създават усещане на несигурност в и без това важна за Китай година – в края на 2017 г. Комунистическата партия на страната ще избира следващите лидери, които да поемат властта в традициите на китайския „контролиран авторитаризъм“.

Китай „за“ глобализацията

В речта си по време на Световния икономически форум в Давос китайския президент Си Зинпин защити международната търговия и глобализацията. Думите му бяха в контраст с тези на новия американски президент Доналд Тръмп, който нееднократно е заплашвал да обяви Китай за валутен манипулатор и да вдигне вносните мита за страната.

Според главния икономист за Китай на хонконгския клон на JP Morgan Жу Хайбин подобно развитие на събитията може да удари отворената китайска икономика, която зависи от износа. Експортните сектори в страната създават 25% от БВП, както и стотици милиони работни места, казва икономистът пред Financial Times.

Потенциална дългова спирала

Друг ефект от потенциалната търговска война може да бъде още по-сериозното задлъжняване на китайската икономика. По-малко износ означава, че правителството в Пекин ще трябва да налива допълнителни инвестиции в опит да поддържа сравнително равномерен ръст. А Китай не може да си позволи да разхлабва повече своята монетарна политика, тъй като прекомерното заливане на пазара с евтини кредити създава условия за балони. От Reuters отбелязват, че съотношението дълг към БВП е скочило от 254% за 2015 г. на 277% през 2016 г.

Традиционният двигател на китайския растеж – инвестициите в материални активи като предприятия, инфраструктура и жилища, работи на все по-бавни обороти. През 2016 г. ръстът на този показател е само 8.1%, което е най-ниската стойност от 1999 г. насам. За сметка на това цените на недвижимите имоти са скочили с 22.5%, което ги връща на нива отпреди финансовата криза в страната от 2009 г. и създава усещането за надуването на имотен балон в големите градове. Според FT местни експерти очакват забавяне на растежа на пазара заради налагането на таван на цените на имотите от властите в Пекин.

Планът на китайските управляващи е постепенно да се премине към икономика, основана на услугите и технологията, които да се превърнат в нови двигатели на ръста на БВП, без да доведат до необуздан ръст в безработицата, която може да предизвика социални вълнения. Проблемът е, че правителството продължава тоталитарната практика да си поставя годишни прагове на ръста. Те водят до неефективни инвестиции в непродуктивни сектори само за да могат да бъдат достигнати наложените цели и не позволяват успешното прокарване на структурни реформи. Правителството в Пекин е заложило същия очакван ръст за 2017 г – 6.5%, какъвто беше и за 2016 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *