Евростат: Солиден ръст на българското индустриално производство от началото на 2017 г.

Индустриалното производство в еврозоната се сви през март за втори пореден месец и стагнира в рамките на целия ЕС в резултат най-вече на рязко намаляване на енергийното производство. В същото време обаче производството в България се повиши относително добре след негов солиден ръст през февруари, това показват данните на Европейската статистика, предаде БНР.

Индустриалното производство в еврозоната се понижи през март с 0,1 на сто спрямо месец по-рано, когато също се сви с 0,1 на сто (възходяща ревизия от предходна оценка на Евростат за спад с 0,3%), докато очакванията на финансовите пазари бяха за растеж с 0,3 на сто. Така на годишна база темпото на производствения растеж се ускори до 1,9 на сто след повишение с 1,4% през февруари (възходяща ревизия от повишение с 1,2 на сто), но при прогноза за по-добър растеж от 2,3 на сто.

Свиването на производството за втори пореден месец се дължи отново в най-голяма степен на спад с цели 3,2% на производството на енергия (след спад с 4,9 на сто и през февруари на фона на намаленото потребление на горива за отопление с оглед на по-меката от обичайното зима), докато производството на потребителски стоки с недълготрайна употреба (такива като дрехи и хранителни продукти) се увеличи с 2,1 на сто, производството на дълготрайни потребителски стоки (такива като автомобили и хладилници например) – с о,9 на сто, а това на средствата за производство нарасна с 0,2 на сто.

Индустриалното производство в целия ЕС остана без промяна за втори пореден месец, докато неговият растеж на годишна база се ускори до 2,4 на сто от 2,1% месец по-рано. Подобно на данните за еврозоната, енергийното производство в рамките на Съюза също се понижи рязко с 2,8 на сто, докато производството на недълготрайни стоки нарасна с 1,9%, а на стоките с дълготрайна употреба – с 0,9 на сто.

Индустриалното производство през март отчете най-силен растеж на месечна база в Румъния (скок с 2,6 на сто), следвана от Естония (повишение с 2,4%), Полша (с 2,1%) и Франция (с 2 на сто). А най-солиден спад на производството бе отбелязан в Литва (понижение с 3,1 на сто), Гърция (с 2 на сто) и Холандия (с 1,7 на сто).

Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Естония (скок с 14,8 на сто), Румъния (с 10,2 на сто) и Латвия (с 10 на сто) при най-солиден спад в Холандия – понижение с 2,2%. За разлика от слабите осреднени данни на Евростат за ЕС, индустриалното производство в България се повиши през март с 0,9 на сто спрямо февруари, когато беше регистриран здрав ръст от 3,8% през първия месец на 2017-та. По този показател нашата страна се намира в „златната среда“ в рамките на целия ЕС.

На годишна база растежът на българското индустриално производство се ускори през март до 6% от 4,7 на сто през февруари. Това нарежда нашата страна на седмо място по растеж на производството спрямо всички страни членки на ЕС, като за последно индустриалното производство в България нарасна с по-силно темпо през април 2014-та, когато беше отчетено повишение с 6,7 на сто.

Позитивните данни за нашата страна са в синхрон с оповестено по-рано тази седмица проучване на Националния статистически институт (НСИ), според което индексът на промишленото производство в България нарасна през март с 0,8 на сто на месечна база и с 5,9 на сто на годишна, шъпреки че и в нашата страна, подобно на проучването на Евростат за целия ЕС, беше отчетено рязко намаляване с 6,8 на сто на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през третия месец на настоящата година.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *