Официалната печалба на ЧЕЗ е около 100 млн. лева

Официално декларираната печалба на ЧЕЗ е около 100 млн. лв. годишно. Поне още 30-40 млн. лв. печалба са били укривани чрез договори между свързани фирми и износ на милиони левове в дружествата-майка чрез различни консултантски договори. Това заяви пред БНР депутатът от „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов относно продажбата на енергоразпределителното дружество ЧЕЗ.

Според Искрен Веселинов след приватизацията на тези дружества не са се случили необходимите инвестиции, качеството на поддържане на мрежите е спаднало чувствително и са били съкратени много работници.

Освен това депутатът подчерта, че през 2004 г., когато правителството на НДСВ и ДПС е продало ЕРП-та, е направена фатална грешка, която българската държава в бъдеще ще трябва да се опитва да поправи.

„Държавата трябва да си върне позициите в енергетиката“, подчерта Веселинов и допълни, че е вече е налице обществен и политически консенсус, че трябва да има обратно одържавяване на критично важната инфраструктура.

Като напълно реален способ за връщане на участието на държавата в ЧЕЗнародният представител определи изтеглянето на необходимите средства и включване в сделката по закупуването на електроразпределителната компания от страна на някои от дружествата на Българския енергиен холдинг.

В същото предаване на БНР – „Неделя 150“, бившият председател на Сметната палата и настоящ член на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание проф. Валери Димитров заяви, че е шокиран от това, че в Закона за енергетиката няма форма на контрол за придобиване на дялово участие в енергийни дружества. Най-вече в енергоразпределителните дружества, уточни проф. Димитров пред БНР. Припомняме, той е и бивш депутат от НДСВ.

Проф. Димитров припомни, че в нашето законодателство има около 40 закона, които предвиждат лицензионни режими за определени високорискови бизнеси, които са пряко свързани с обществения интерес. Енергетиката хем е в този вид бизнес, хем за нея няма такъв тип регулация. Законът за енергетиката е приет през 2003 г., но е многократно променян.

При всичките промени в Закона не е установена форма на контрол върху акционери със съществено влияние, които могат да упражняват контрол върху енергийни дружества.

Правителството и парламента не са органи с регулативни правомощия. Такава е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), заяви проф. Димитров и призова за повече власт на КЕВР.

„Тя трябва да има власт подобна на властта, която има Българската народна банка в областта на банковия бизнес, както и Комисията за финансов надзор в областта на застрахователния, осигурителния бизнес и бизнеса на капиталовия пазар“, смята проф. Димитров.

Той даде пример с продажбата на дялово участие в банка, при което прехвърлянето на определени прагове на участие – 10%, 20%, 33% и 50% е свързано с разрешителните правомощия на БНБ, която разрешава всяка такава сделка, след като проучи репутацията, финансовото състояние и свързаностите с офшорни фирми на потенциалния инвеститор и оценява риска от изпиране на пари.

Настоящият депутат от „Обединени патриоти“ и член на Комисията по енергетика в Народното събрание Искрен Веселинов, който също се включи в разговора, че в Закона за енергетиката има съществен пропуск и такъв тип пропуски си проличават при критични ситуации, като настоящата в енергетиката, при която, по думите му, „случаен инвеститор влиза в подобна мащабна сделка“ – закупуването на ЧЕЗ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *