Индексът на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г. разкриват криза на доверие към дигиталната икономика

Боби Чолакова

Нуждите на хората в дигиталната икономика се пренебрегват и това поставя на риск устойчивия растеж на обществото. Това е основният извод от най-новия доклад за Индекса на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г. (Digital Society Index 2019), който Dentsu Aegis Network обяви днес. Проучването се прави всяка година и класира държавите на база на нивото, на което са успели да изградят икономика, способна да работи за всички членове на обществото им. Разработено съвместно с Oxford Economics, то изследва над 43 000 човека от 24 страни и предоставя уникална рамка за динамиката на обществото, приобщаването на неговите членове и нивото на доверие и, и степента, в която хората са ангажирани с дигиталната икономика.

 

  • По-малко от половината хора вярват, че нуждите им се посрещат от дигиталната икономика, само една трета смята че дигиталните технологии ще създадат повече работни места.
  • Само 45% от хората вярват, че бизнес компаниите защитават тяхната сигурност. Почти половината от световното население предприема стъпки да намали споделянето на данни онлайн и един на всеки пет човека съзнателно ограничава времето си прекарано онлайн
  • Всеки трети човек в света твърди, че дигитализацията има негативен ефект върху здравето и качеството му на живот
  • Въпреки това, две трети от обществото вярват, че положителното влияние на дигиталната икономика (като например – достъпът до информация, по-високата ефективност на работа, възможността за повече избор) ще намали негативнияте последици от нея (например – кирепрестъпността) – днес и през следващите 5 до 10 години

 

Данните от „Индекса на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г.: Човешките нужди в дигиталния свят“ разкриват криза на доверие към дигиталната икономика. Въпреки широкоразпространеното  признание за ползите от дигиталните услуги, те не успяват да покрият редица основни, психологични и социални потребнности. Наред с нарастващото недоверие на потребителите към дигиталните технологии, това създава допълнителни последици и за бизнеса.

 

На глобално ниво съществува пропаст между обещанието, което дигиталните технологии дават на обществото и човешкия фактор. 58% от хората смятат, че не се полагат достатъчно усилия дигиталната икономика да работи в полза на всеки един член на обществото, а се облагодетелства само избрана прослойка. Нараства загрижеността за влиянието на дигиталните технологии върху здравето на хората и качеството им на живот. 33% от запитаните са убедени, че са изложени на риск от негативни последици в този аспект, като най-засегнати са младите хора. 57% от хората се притесняват от темпото на на промяната, като цифрата нараства над 80% на пазари като Бразилия, Китай и Индия.

 

Дигиталните потребители си връщат контрола

 

Наред с увеличаващата се загриженост по отношение на социалните промени, хората стават по-чувствителни и се отнасят с повече внимание към управлението на данните им от страна на публични институции и части компании.

 

Само 45% от обществото в световен мащаб вярва че бизнесите, които разполагат с личните им данни, ще съхранят тяхната неприкосновеност. Осем от десет човека биха престанали да работят веднага с компании, които злоупотребят с техните данни, посочвайки това като най-явния признак за недоверие. Тези опасения излизат извън рамките на техно индустрията – всички организации, които разполагат и предоставят дигитални продутки и услуги попадат в същата ситуация на недоверие от страна на потребителите.

 

И въпреки, че дигиталните технологии променят начина, по който брандовете обслужват своите клиенти, липсата на доверие и притесненията за личното благополучие кара хората да търсят по-здравословен баланс при потреблението на дигитални медии. Според проучването 44% от хората са предприели стъпки за намаляване на обема от данни, които споделят онлайн, 27% са инсталирали софтуер за блокиране на реклами, 21% съзнателно ограничават времето, което прекарват онлайн или на своя смартфон, а 14% – са деактивирали поне един свой профил в социалните медии.

 

От решаващо значение за бизнеса е, че тези най-активни потребители, които възвръщат контрола върху своите онлайн данни и времето прекарано в мрежата и стават все по-трудна мишена за ангажиране от страна на брандовете, са именно хората с най-голяма склонност да използват дигитални продукти и услуги (например пазаруване онлайн, позване на приложения, поръчка на такси или слушане на музика онлайн). За брандовете, това създава дигитален парадокс – тези, които са най-подготвени да се възползват от дигиталния маркетинг и услугите които той предлага, е най-силно вероятно и да се откажат от тях.

 

Тим Андре, Председател на борда и изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, коментира:

 

“30 години след раждането на световната мрежа, социалното и икономическо влияние на дигиталните технологии е едновременно непрекъснато и извънредно. Те стимулраха икономически растеж, създадоха работни места, извадиха милиони хора от бедността и преобразиха начина ни на живот.

Но докато иновациите, динамиката и растежът, стимулирани от дигиталните технологии, предопределиха икономическия тренд на нашето време по целия свят, то въздейстивето на тази промяна върху отделния човек  усложни възприятията му и в много отношения стана причина за безпокойство.

В крайна сметка дигиталните технологии трябва да обслужват основните човешки потребности. А за да направим това, трябва да намерим по-устойчив модел за приложението на данните, технологиите и креативността не само в полза на чистото икономическо развитие, но и за благото на обществото като цяло и за всички нас като индивиди.

Надявам се че резултатите от този доклад ще се превърнат в повод за нов разговор върху предизвикателствата на дигиталната икономика в по-дългосрочен план и големите възможности, които се откриват пред бизнеса да приложи силата не технологиите за да обогати живота на хората, по много по-смислен начин.“

 

Какви са последиците за брандовете и бизнеса

 

Въпреки че заключенита от доклада сочат, че на глобално ниво е необходим значителен напредък за по-доброто посрещане на потребностите на хората, създадени от дигиталната икономика, разликите между отделните страни са значителни. Развиващите се пазари (където попада и България) са склонни да твърдят, че основните им потребности (като достъп до дигитални технологии и доверието към използването на данни) са добре покрити, но психологични фактори като здраве и благополучие  – страдат. За разлика от тях, потребителите в развитите пазари като цяло са положително настроени по отношение на своите основни и психологически нужди, но много по-малко по отношение на самореализацията (умения, образование и работни места) и социалните си потребности (вярата в положителното въздейстиве на дигиталните технологии).

 

Тези тенденции оказват значително въздействие върху начина по който брандовете и бизнеса ангажират потребителите си през дигиталните канали. Докладът дава подробни препоръки в тази посока, като най-основинето от тях са:

 

  • Злоупотребата с данни е основния двигател на недоверие към дигиталната икономика. Взимайки предвид този извод, компаниите трябва да се конкурират по ниво на откритост и прозрачност при използването на данни, което ще създаде конкурентно предимство за тези, които успеят. С фокус върху ангажираността, малките брандове също могат на извлекат максимална стойност от всяка интеракция с потребителя, тъй като в повечето случаи този потребител е направил първата срачка сам.

 

  • На фона на нарастващия дебат около негативното влияние на социалните медии и дигиталните технологии върху здравето на хората, брандовете трябва да се средоточат върху това как те самите биха били полезни на хората да получат собствената си доза дигитална детоксикация и да създадат лоялност сред клиентите си като им позволят да си общуват с бранда според техните собствени правила.

 

  • Технологиите трабва да се използват като по-ефективен начин за трупане на знаниия и умения. Колкото по-уверени са хората по отношентие на собствените си умения да упрваляват дигиталните технологии, толкова по-вероятно е те да се ангажират с конкретен дигитален продукт или услуга

 

На върха са…

Тази година Сингапур, САЩ и Китай се нареждат сред водещите дигитални икономики в световен мащаб. Америка продължава да се представя силно по отношение на индекса за динамично развитие, но губи по отношение на доверието, което е тенденция която се наблюдава и в Австралия и голяма част от Западна Европа – осбено на пазари като Франция и Германия.

 

Скандинавските пазари доминират Топ 10, докато Великобритания пада от първо на пето място в класацията през тази година, като основна причина за това е  спадът в потребителските очаквания за положително въздейастиве на технологиите върху начина им на живот

 

Достъп до целия доклад за Индекса на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г. може да бъде получен на този линк.

Индекс на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г.: Класация по държави

 

 

Държава Обща класация спрямо индексите Динамика Приобщаване на обществото Доверие
Сингапур 1. 2 7 2
САЩ 2. 1 8 14
Китай 3. 13 2 1
Дания 4. 7 1 10
Великобритания 5. 3 4 15
Финландия 6. 10 3 5
Холандия 7. 15 5 3
Норвегия 8. 14 6 4
Естония 9. 5 12 9
Германия 10. 4 15 18
Ирландия 11. 6 10 17
Канада 12. 11 9 7
Франция 13. 8 11 21
Австралия 14. 12 13 20
Индия 15. 17 21 6
Испания 16. 16 18 11
Унгария 17. 21 16 8
Полша 18. 19 17 16
Мексико 19. 18 19 13
Италия 20. 20 22 19
Тайланд 21. 24 20 12
Япония 22. 9 24 23
Русия 23. 22 14 24
Бразилия 24. 23 23 22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Индекс на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г.: рамка на дигиталните потребности по държави

 

  • Basic needs (основни потребности) – отнася се до достъпа то дигитална инфрраструктура (т.е. интернет, мобилно покритие) и доверието в използването на данни
  • Psychological needs (психологични потребности) – отнася се до въздействието, което дигиталните технологии оказват върху личното благосъстояние на хората
  • Self-fulfilment needs (Самореализация) – отнася се до наличието на подходящи умения, образование и възможности за намиране на работа в дигиталната икономика
  • Societal needs (социолни протребности) – отнася се до нивото на оптимизъм по отношение на възможностите на технологиите да разрешават най-належащите световни предизвикателства и общото положително въздействие на дигиталната икономика върху обществото

 

За допълнителна информация:


Румяна Якимова

Корпоративни комуникации

E: rumiana.yakimova@dentsuaegis.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *