Доказано: Бързото ходене увеличава продължителността на живота

Доказано: Бързото ходене увеличава продължителността на живота Снимка: https://pixabay.com/

 

Учени потвърдиха връзката между скоростта на ходене и дължината на теломерите

Според авторите на ново изследване, ако човек е свикнал да ходи бързо, то съгласно  най-смелите оценки, по биологична възраст  той ще бъде с 16 години по-млад от този, който обикновено се движи бавно.

Изследователи от Университета в Лестър са проучили данните на 405 981 души, съхранявани в Британската биобанка, и са потвърдили, че по-бързото темпо на ходене, независимо от общото ниво на физическа активност, е свързано с дължината на теломерите – краищата на участъците от хромозоми, считани за маркери на биологична възраст.

Резултатите от работата са публикувани в списание  Communications Biology.

Теломерите са комплекс от теломерна ДНК и свързаните с нея протеини, те предпазват краищата на хромозомите от разграждане, сливане и анормална рекомбинация на ДНК вериги. Теломерите постепенно се скъсяват с всяко клетъчно делене, допринасяйки за репликативно или клетъчно стареене (поради загубата на способността на клетката да се дели). В допълнение, скъсяването на теломерите се регулира от такива фактори като оксидативен стрес и възпаления.

Както предполагат авторите на предишни проучвания, съществува връзка между високи нива на физическа активност и издръжливост с по-дълги краища на хромозомите: следователно упражненията чрез удължаване на теломерите помагат за забавяне на биологичното стареене.

Средната възраст на участниците в Британската биобанка, генетичната информация от която е в основата на новото изследване, е 56,5 години, индексът на телесна маса е 27,2, 54% са жени, 95% са бели. Приблизително половината от участниците (212 303 души, 52,3%) съобщават, че вървят „със средна скорост“, 6,6% (26 835) – бавно, 41,1% (166 843) – с бързи темпове. В сравнение с тези, които не бързат, хората от  първа и трета били малко по-млади, по-вероятно никога не пушат, по-рядко приемат лекарства за понижаване на холестерола или кръвното налягане, по-рядко имат хронично заболяване или са ограничени в движението. „Бавните“ били по-склонни да са с наднормено тегло и пристрастени към алкохола.

 „Тези, които ходят с умерено или бързо темпо, имали значително по-дълги теломери от тези, които вървят бавно“, пишат изследователите.

Вторичен анализ, който отчита данните от акселерометъра, показва, че ако правите по-голямата част от ежедневната физическа активност с по-висока интензивност, тогава краищата на хромозомите ще бъдат по-дълги. Асоциацията се запазава дори след отчитане на други фактори.

„Открихме доказателства, че темпото на ходене има причинно-следствена връзка с дължината на теломерите. В зависимост от моделираната разлика в темпото на ходене (от бавно към средно или от средно към бързо), има увеличение на стандартното отклонение на дължината на теломерите с 0,192 и 0,226 преди и след коригиране на индекса на телесна маса, съответно “, добавят учените .

Според техните изчисления разликата в биологичната възраст между бързоходците и бавноходците е 16 години, въпреки че коригираният анализ дава разлика от две години.

В бъдеще изследователите планират да проверят дали поведенческите интервенции, които увеличават скоростта на ходене или увеличават физическата активност, могат да забавят разграждането на теломерите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *