Млади не работят, възрастни не се пенсионират – накъде отива пазарът на труда в България?

 Иван Люцканов

Восновата на всяка икономика стои трудът на хората зад нея, като в Европейския съюз и в други развити държави едва около половината население е на пазара на труда по демографски причини. България не е изключение, като работещите тук възлизат на около 3 млн. души, формално заети в различни отрасли и по различни начини. Логично това са най-вече българите в трудоспособна възраст. Същевременно не във всички възрастови групи заетостта е еднаква.

Общо над 3/4 от българите на възраст 20-65 работят към 2023, като този дял достига над 4/5 за тези на възраст 30-60 според Националния статистически институт (НСИ).

Сред най-младото поколение, представено в графиката, едва около 1/3 (36%) работят, като останалите са извън работната сила – заети напр. с обучение. По данни на НСИ напр. 191 хил. студенти са записани в университет през последната учебна година, от които повечето биха попадали в групата от 20 до 24.

Прави впечатление, че още от 25-годишна възраст заетостта става сравнително висока и равна по групи, като спада чак при над 60-годишните в предпенсионна възраст. Важно е уточнението, че както хора под 20, така и такива над пенсионна възраст работят, макар да съставят малък дял от общата заетост и тази на съответните си кохорти. Има работещи както студенти и ученици, така и пенсионери.

Данните зачитат като безработни единствено тези, които не работят, но също така активно търсят работа и са регистрирани по съответния начин. Делът им през последните години е нисък и възлиза на едва 4% към края на 2024 според НСИ. Той обаче не включва хора в активна възраст, които формално не търсят работа. Възможно е някои от тях да не се стремят към заетост или пък да се трудят в сивия сектор.

Същевременно повъзрастовите групи са с неравен брой членове. Така в България има над половин милион души на възраст 45-49, при които се наблюдава и най-високата заетост от 86%, но почти двойно по-малко на 25-29. Това означава, че в близките десетилетия многобройни кохорти служители ще напуснат пазара на труда, но няма да могат да бъдат заменени от нови такива.

Това отразява демографските процеси в страната – вкл. на ниска раждаемост през 90-те. Доколкото и сега при групите на „средна възраст“ се наблюдава почти пълна заетост, по-малобройните поколения след тях няма да могат да компенсират разликата само с по-високо участие на пазара на труда.

Ключова роля за увеличаване на заетостта през последните години има постепенното повишаване на пенсионната възраст. Докато през 2003 едва 15% от хората на възраст 60-64 са били заети, днес този дял възлиза на 60% според НСИ. Към причините може да се добави досегашната разлика при пенсионирането по полове. Сходно е развитието при тези на 55-59, а при останалите групи се наблюдава осезаемо, но не дотам драстично подобрение. Сегашната заложена цел е възрастта за пенсиониране и при мъжете, и при жените да се изравни на 65 години през 2037.

В условията на застаряващо население заетостта на по-възрастните групи би била ключова в близкото бъдеще. Същевременно делът работещи на “средна възраст” в България не е по-нисък, отколкото в други развити страни и е трудно да се очаква неговото допълнително повишаване. Доколкото у нас младежката безработица е сравнително ниска – особено спрямо държавите в Южна Европа, включването на младите, желаещи да работят, към пазара на труда не представлява видим проблем. Повишаване на продуктивността или “внос” на работна ръка биха били съществен фактор за поддържане на местната икономика освен разширяването на възрастовите граници на заетостта.

За автора:

Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна – чрез данни. През 2019 създава Землевеж – платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.