Изрази, които е по-добре да забравим

Изрази, които е по-добре да забравим

 

От 1976 г. Държавния университет Lake Superior State University (LSSU) публикува ежегодно списък с думи и изрази, с препоръката занапред да се избягват.

„Всяка година нашите респонденти работят упорито, за да подберат думите и термините, с които е по-добре да се разделим, анализирайки много внимателно това, което човечеството изрича и пише”, се казва в изявлението на LSSU. Университетът представя своя подбор на годишната си среща в последния ден на годината. Списъкът е съставен на базата на сравнения на над 1250 думи и изрази, изпратени от САЩ, Норвегия, Белгия, Англия, Шотландия, Австралия и Канада, пише 7news.com.au.

Фразите, свързани с Covid-19 доминираха 2020 г., но изненадващо, през 2021 г., макар че им се наслушахме, дори не влизат в списъка с най-досадни изрази – явно сме се настроили да ги чуваме пак и донякъде са ни станали безразлични.

Тази година списъка оглавяват стандартни словосъчетания, които често използваме с повод или без повод, просто по навик. И тази оценка е може би най-хубавото в подбора, защото показва, че Covid-19 е отстъпил назад в мислите и езика ни и бавно се връщаме към нормалния си начин на анализ и изразяване.

И така – ето призовите места от списъка за 2021 г.

„Чакай, чакай, какво…?!” – така се опитваме да изразим изненада, несигурност или съмнение, но както пише един респондент, „Не искам да чакам, казвай каквото имаш да казваш!”

Не те чувам!”, казваме обикновено, когато някой ни досажда с оплаквания или моли за услуга, която не не влече. Мислим, че изразяваме хумор (доста изтъркан), но за събеседника ни думите не са нито реакция, нито потвърждение, нито отказ.  Изразът всъщност е насочен към нас самите – за да се оправдаем пред себе си за реакцията си.

Фразата „Няма проблем” е номинирана заради глобалното ѝ разпространение като синоним на „Не, изобщо не ме безпокоите”, но по-лошото e, че се е превърнала в заместител на „Добре дошли!” при посещение без предварителна уговорка, с други думи, изразът често не блести с откровеност.

„Както се казва” е фраза, определена за излишен словесен баласт – не е ли по-добре направо да кажете каквото искате, вместо да се позовавате на… кого ли?

„Помощ от приятел” имаше силни години заради използването на израза в световно известни състезания. След това (като пожелание) мина през фазата на приятелска шега, докато най-накрая се изпълни с лек сарказъм и се „изтри” до степен на словесна плява.

„Новото нормално” е фраза, вече определена като ненужна през 2012. Сега обаче се свързва с промените, настъпили заради пандемията, която всъщност вече не е нова, а и може ли нещо да бъде ново след като е успяло да стане нормално? Абсурд.

Тогава, има ли начин да отървем речта си от тези наложили се паразитни изрази и да направим разговорите си по-откровени и по-точни? Да, и начинът е много прост, както препоръчва списъкът:

„Казвайте това, което имате предвид и имайте предвид това, което казвате“ – добър съвет, версия на изречения още през XIII век от Руми – „Или изглеждай, какъвто си, или бъди, какъвто изглеждаш”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *