Социално-икономически характеристики на населението към 7 септември 2021 година

Социално-икономически характеристики на населението към 7 септември 2021 година Снимка: engage.it

 

Данни от „Преброяване 2021“ на Националния статистически институт

Образователна структура на населението 

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Фиг. 1. Образователна структура на населението на 7 и повече навършени години по години на преброяванията

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25,5%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5,9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29,3%, а на мъжете – 21,5%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 7,0 и 4,8 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31,2%, то в селата е 10,2%, или три пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43,6%, следвана от областите Варна (30,7%) и Пловдив (25,2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14,0%), Търговище (15,5%) и Разград (15,7%).

Икономически характеристики на населението

Всички данни за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.

Икономически активното население обхваща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през наблюдавания период.

През наблюдавания период в страната има 2953937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45,3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.

Фиг. 2. Икономически активно население по години на преброяванията

Броят на икономически активните лица нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност – 4 686 140 души. През следващите години той намалява, за да достигне 2953937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11,3%.

Икономически активни лица на възраст 15 – 64 навършени години

През наблюдавания период в страната има 2 835 хил. икономически активни лица на възраст между 15 и 64 навършени години. Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 – 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените).

С най-висок коефициент на икономическа активност е област София (столица) – 78,6%, следвана от Габрово – 73,5%,и Перник – 72,1%. Най-нисък е този показател в областите Кърджали – 54,1%, Силистра – 60,6%, и Сливен – 61,1%.

Безработни лица на възраст 15 – 64 навършени години

През наблюдавания период безработните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хил., или 45,6%, а мъжете 156 хил., или 54,4%.

Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към икономически активното население във възрастовата група 15 – 64 навършени години, е 10,1% общо за страната, съответно 10,7% за мъжете и 9,5% за жените.

Повъзрастовите коефициенти на безработица показват, че най-висок е делът на безработните във възрастовата група 15 – 19 години (36,1%). С нарастване на възрастта стойността на показателя намалява. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете отколкото в селата във всички възрастови групи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *