„ Камъкът тежи на мястото си ‘‘
– Здравейте, Митко Якимов, разкажeте за себе си от детството до завършването, как е било в училище?
– От 3-годишна възраст съм в София, който стана моят роден град. Тогава постъпих в детската градина за глухи деца в София, тъй като от малък съм оглушал. След градината бях приет в първи клас в средното специално училище пак в София, в квартал „Павлово”. Докато бях ученик, аз и моите съученици имахме проблеми с въприемането на уроците, защото учителите през повечето време говорят, без да използват жестов език. Аз разбирах донякъде това, което казват, но от придължителното взиране се уморявахме и понякога бягахме от часовете, за да търсим свобода да общуваме с жестов език помежду си. Яд ме е, че загубихме много, за да можем повече да се развиваме, да знаем повече, което сега съм постигнал. Затова не съм се отказал, а се боря за голямата промяна – в училищата за глухи деца да бъде включено пълноценно използването на жестов език. Ако всички уроци бяха преподавани с жестов език и съответно учителите да го владеят, нивото на образованието при глухите деца щеше да е много високо и те ще могат да се развиват. В момента има едно прехвърляне на топките, че заради родителите си глухите деца не ползват жестов език или обратното, за да се научат да говорят. Казвам ви, че това е абсурдно – от 100 глухи деца само 8 души ще го могат с големи усилия. Училищното ръководство трябва да има подход към родителите и да ги информира, че освен да ги учат на говор, има и друг вариант и това е жестовия език; че след като децата са глухи, е хубаво да се овладее жестовият език, ако искат да има комуникация и развитие. Вижте, не сме първите, в цял свят, в развитите държави, това го има – в момента в който се разбира, че детето не чува, се предлага възможност родителите да научат жестовия език.
– Каква е позицията на български жестов език в България, има ли развитие?
– Всеки момент ще обяват от МОН нов проект за методика за обучение на жестов език и в плана на действията, заложен от Министерски съвет за жестовия език. Вече е минал първи етап от националното изледване, спечелен от Фондация „Глухи без граници” – България от 01.11.2016 до 30.11.2017 г. по обществена поръчка с предмет „Национално научно изследване на българския жестов език по проект BG05M2OP001-3.003-0001 „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие” по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г. Аз, като председател на фондацията, съм щастлив. Но сега не знам защо ни изоставиха от Народното събрание, през февруари-март внесохме Становище за БЖЕ от името на 12 НПО на глухите и втори път внесохме, след като не получихме входящ номер. И сега, през лятото, направихме запитване до г-жа Цвета Караянчева какво става с нашето Становище и не получихме никакъв отговор. Това никога не е било – в становището ясно поставихме въпроса за конституционно признаване на българския жестов език и така във всеки закон ще има клаузи, които касаят жестовия език на глухите. Затова казвам винаги този девиз: „Винаги се поставяйте в обувките на другия!”
Докога държавата ще мисли, за неща, които да са удобни за властимащите – като гледам, има неща, които са много далеч от обикновените хора като технология; като неща, угодни на бизнеса, на богатите, които търсят да живеят на гърба на останалите. Ние, глухите от социализма и през прехода не усетихме промяна за нас, за цялата глуха общност; не усетихме и не видяхме да има направено каквото и да било в наша полза от държавата и управляващите. Ние не сме втора ръка хора – имаме, също като останалите български граждани, своите потребности и нужди. Като че ли сме малка държава в държавата – нищо не се прави за живота на глухите, живеем така ден за ден, никога няма да видим у нас това, което имат глухите по света или дори в ЕС, поне да сме на тяхно ниво, нали България е член на ЕС – но не може и дума да става за сравнение. Толкова много сме назад, тук хората гледат преди всичко да имат финансова облага, този техен интерес към парите е вечен. В Европа три държави – Португалия, Австрия и Унгария – са с признат конституционно жестов език. Кога ще ги стигнем или още ще стоим там, отзад, на опашката?
Аз съм председател на фондация „Глухи без граници – България“. Всички от Управителният съвет са глухи, млади глухи хора с висше образование и професионално реализирани. Нашата организация стартира кампания „Направи този жест“, която е посветена на българския жестов език, както и на създаване на онлайн платформа с разработени всички уроци на видео-жестов език за глухите деца от специалните училища. Считаме това за наш основен дълг към глухите деца и младежи. Убедени сме, че това ще доведе до наистина качествено образование на глухите деца и младежи. Знам, че ще успеем, длъжни сме.
– В училищата как преподават уроците, с жестов език ли?
– Не, в училищата не се преподава с жестов език все още, от училищата учениците излизат с образование, което не е никак качествено. За съжаление това, на което ги учат, не винаги го разбират. Повечето от учителите ползват устния метод на преподаване и много малка част от тях владеят жестов език. В момента има също много рехабилитатори по слух и говор, но не всеки от учениците може да говори и да чува. Повечето предпочитат естествения жестов език за комуникация, това е присъщо на глухите. Директорът на софийското училище също не владее жестов език, което не е добър пример. Крайно време е да има промяна – както директорът, така и всички учители да ползват жестовия език за преподаване. Да бъдат по строги, да изискват от децата, за да могат един ден тези деца да бъдат конкурентно способни на трудовия пазар. Защо нямаме глухи адвокати, защо нямаме глухи икономисти или хора, които да работят в банки, в престижни фирми и компании? Не глухотата е пречка, а самата подготовка от училище е много важна за живота, за да постигнеш нещо в професионален план, да се реализираш успешно. Крайно време е да се разбере – това е училище за глухи деца, децата искат да плуват в свои води, не може да им се вменява нещо, което за тях е съвсем чуждо и неразбираемо, извън тяхната нагласа да възприемат света.
– Към нашия разговор се присъединява и майката на Митко Якимов. Г-жа Владимира Рачева. Кажете нещо за детството на вашия син?
– Когато за първи път си дойде вкъщи от детската градина видяхме , че се е научил и има свой собствен език. Дойде си вкъщи и ми казваше „М” – „Това си ти , мамо” . „М” – „Това е моята буква” . „А”… И аз му дадох един лист и химикалка и той ми написа „А” и ми показваше с ръчичка „Б”, „В”… Така разбрахме, че той има вече свой собствен език и реших, че това е най-доброто за него – да остане в детската градина за глухи деца, така щеше да е по-добре за самия него и неговото израстване.
– Тези снимки ясно показват и доказват, че имплантът е опасен и че по-доброто решение е носенето на слухов апарат и обучението чрез логопедия и рехабилитация за децата в специализираните училища.
– Защо желаете да знаете жестовия език ?
– Искам да знам жестовия език, защото това е естественият език на моето дете и искам да ме разбира, да го разбирам и да можем да си помагаме взаимно и с каквото мога, да помагам на всички глухи хора.
– Защото първо искам да разбирам детето си и също да разбирам всички глухи хора и с каквото мога да им помагам.
– Защо вашият син е негативно настроен към една част от чуващите?
– Разбира се , че ще е негативно настроен, защото още от ранна детска възраст в нашето село, когато излизаше навън, искаше да играе с другите деца, искаше да играе футбол… Но всички го отбягваха, казваха му, че е луд. Никой не искаше да разбере, че той просто не чува и че това не беше никаква пречка. Никога нямаше приятели и никога не завърза приятелство в нашето село. В София, където се изучи, там завърза много здрави приятелства с неговите приятели в училище, но и до ден днешен постоянно му се поставят бариери. Например, сега наскоро влязохме в един супермаркет да си вземе един ваучер. Продавачката започна: „Какво искаш?!” Той и обясни, че иска ваучер, а тя: „Какво, какво?” . Беше ясно, че тя не го разбира. Еми, това е едно нелогично отношение според мен . Мисля , че трябваше да му подадат едно листче, да напише какво иска или поне спокойно да се опитат да го разберат по устата, както може да разчете и той. Или да обясни нормално, или можеше да поиска телефон – просто да напишат, за да разберат техните нужди. Не са нужни много обяснения, а правилно и приятелско отношение.
– Трудно ли им е на обществото от глухи без преводачи?
– Разбира се, че им е трудно – навсякъде в училищата, в университетите, на обществените места, вкъщи… Например Митко, когато постъпи в университета, му беше много трудно с комуникацията. Искаше да усвои правилно знанията, но не можеше. Така той започна да обучава някои от неговите съученици да научат жестов език, за да могат да му помагат в учението. В училищата също е много трудно, защото първо трябва да се усвои жестовият език и след това да водят занятията с него, за да е по-лесно на децата. Вкъщи също е много трудно… Например иска да гледа новините или някой филм… Много пъти се е налагало аз, бабата или братчето му да се опитваме да му обясним какво се говори или случва, но не можем да му обясним всичко, но колкото може сме се старали, за да може да разбира. Затова някои хора биха си помислили, че това е оплакване, но не е оплакване. Просто искам останалите хора да нямат тези трудности, през които е преминал Митко. Надявам се всички заедно да се обединим, за да помогнем на всички глухи хора за едно по-добро бъдеще, за по-лесен живот и на тях. Да има повече глухи деца по университетите, да има повече глухи на работни места, да има повече глухи навсякъде, защото и те са нормални хора, само че не чуват.
– Трябва да разберете , че без преводачи е много трудно! Трябва да има субтитри и преводачи по телевизията, от това се нуждаят най-много глухите, за да разберат важната за тях информация. Може да има някакво произшествие, да има реклами, който ги интересуват, въпросите за пенсиите, всичко това е важно и те трябва да са запознати на 100%! Имам една идея, която мисля, че ще е чудесна за глухите. Тези, които се нуждаят от средства и от преводачи също, да бъдат наемани да бъдат служители в предавания или някакви реклами, важното е да има преводач, който ще предава информацията на глухите и ще изкарва и достатъчно за прехраната си!
– Защо глухите имат проблем с комуникирането на обществено място с чуващите и как чуващите се отнасят към тях ?
– Разбира се, че има проблем, защото чуващите не се отнасят добре към глухите. Те не могат да разберат, че и те също са нормални хора. Както чуващите имат проблем и не разбират глухите, така и глухите не разбират чуващите. Но когато имаш желание – един лист хартия, едно телефонче и да се напише това, което искаш да кажеш… Мисля, че няма нищо трудно в това, за да могат да се разбират! Когато има желание, всичко се получава.
Смятате ли , че чуващите отблъскват глухите ?
– В голяма степен да , защото чуващите не ги възприемат като глухи , а като хора с мозъчни отклонения , но мисля , че не трябва да е така и , че трябва да ги приемат като хора от обществото !
– Редно ли е семейство от чуващи да тормози детето си, само защото то е глухо?
– Защо трябва да тормозим децата си заради това, че са глухи? Ние, родителите трябва да сме първите, които ще защитават децата си и да ги възприемат такива, каквито са. Не трябва да ги насилваме да говорят, след като им е трудно, защото те имат свой собствен език. Ние, родителите, сме първите, които трябва да се научим на жестовия език, за да можем да помагаме на децата си да вървят напред!
– Как смятате, че би реагирало едно глухо детенце, когато види други деца, които си говорят чрез жестовия език, но на него му е забранено да говори с жестове?
– Би се натъжило, защото с жестовия език е много по-лесно да се разговаря. Когато говорят на децата, които не чуват, им е трудно и се напрягат, а когато говорят с жестовия език, който им е като майчин и им е много лесно да комуникират с хората. Първата стъпка и най-важното е усвояването на жестовия език,едва след това може да се рехабилитират. Така децата се развиват и е по-лесно тяхното развитие и усъвършенстване!
– Би се натъжило, че на него не му позволяват, защото с жестовия език им е лесно, а толкова им е трудно да говорят, защото се напрягат, за да може да ги разбере другият. А чрез жестовете се разбират без напрежение и много лесно. Първата и най-важна стъпка е да усвои жестовият език, след това да има обучение д рехабилитатори, които да помогнат на децата как да се справят по-лесно с говоренето. Така ще им стане много по-лесно да усвояват знанията.
