Сборник с разкази от Вирджиния Улф в превод на Иглика Василева
Боби Чолакова
„За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя“, признава Вирджиния Улф. На 22 февруари излиза от печат сборникът „Разкази” – забележителна колекция от истории, боравеща с литературни техники и идеи, които по-късно прочутата писателка развива в романите си! 
Сборникът „Разкази“ (превод: Иглика Василева, 208 стр., цена: 16 лв.) дава възможност да се проследи удивителната еволюция на Вирджиния Улф, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Подбраните заглавия не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, в други експериментът преобладава. При всички случаи „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. По повод на разказите си Улф пише: „Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“, но изчитайки този малък том, читателят ще се увери колко много всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.

Родена през 1882 г. в Лондон, Вирджиния Улф е сред иконите на литературния модернизъм – редом с Джеймс Джойс и Марсел Пруст. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й се домогва до висините на музиката. Автор на неподражаеми романи, разкази и есета, Улф е изкусна в употребата на повествователната техника поток на съзнанието. Българската публика я познава чрез романи като „Госпожа Далауей“, „Към фара“, „Нощ и ден” и „Стаята на Джейкъб”. Сборникът „Литературни есета” предлага креативна рефлексия върху литературата, а разказите в този том са поредно доказателство за широтата и блясъка на нейния белетристичен талант.

Директор, Маркетинг и PR
kdimitrova@colibri.bg
Издателство „Колибри“