Лилия Стефанова : Големите прозрения идват единствено след болка и страдание

Лилия Стефанова е била психолог на ЦСКА 1948, Локомотив Пловдив и Националния отбор по футбол . Тя е завършила психология към Департамент „Когнитивна наука към НБУ. Активно се занимава с когнитивно -поведенческа психотерапия.
Днес в живота на българите усмивката става все по-голям дефицит. Само трудното ни време ли е причината да бъдем сърдити на света, който ни заобикаля? Само паричните неволи и борбата за хляб ли са причините да се обичаме по-малко и да сме си чужди един на друг ?
Усмивката става все по-сложен поведенчески акт поради редица психологически фактори. На първо място се увеличава ръстът на психични заболявания. Все повече хора имат нужда от медикаментозна терапия, изразяваща се в антидепресанти и различни групи медикаменти за успокоение и седация- бензодиазепини, седативни и приспивателни. На второ място бих поставила социо-културните фактори, като приходите и социалната роля на индивида. Колкото по-ниски са те, толкова по-трудно достижимо е щастието. На трето, но не по важност място бих поставила личността на човека, нека не забравяме, че има хора, които просто така са устроени, да бъдат песимисти.

Каква е рецептата да направиш живота си по-позитивен и светъл ?
Истината ли? Няма такава. Това, което най-отговорно препоръчвам на нашите читатели е да се посветят на лична психотерапия. Това е може би едно от малкото неща, които генерално ще ги направи по-щастливи и осмислени. В дългогодишната ми практика на терапевт съм видяла стотици трансформации на животи- хора, които стават по-успешни, по-щастливи, по-богати и по-здрави. Всичко започва и свършва в нашето съзнание. Не го забравяйте!

Имате ли специален режим на хранене, спортувате ли, как почивате ?

Отговор- Аз съм изключителен педант по отношение на живота. В моя такъв всичко се случва по предварително създаден план. Спазвам хранителен режим, който е създаден от диетолог, спрямо моя организъм и нуждите му, консултирам се с доктори по отношение на съня ми, възстановяването ми и поддържането на хомеостазата. Спортувам всеки ден, ходя на фитнес, на езда, на пилатес, на походи, карам колело. Не пуша, не консумирам алкохол и съм любител на хранителните добавки. Почивам си в пълна тишина, далеч от големия град. Не харесвам шумни места и такива препълнени с хора.
Механизмът на отрицанието свързан ли е с народопсихологията на българина?
Отговор- По мое мнение българите сме нация преминала през твърде много строеве и режими и съвсем естествено народопсихологията ни се движи в посока на песимизъм и отрицание. Не мога да дам оценка дали това е добро или лошо, но категорично смятам, че ни е нужно. Големите прозрения идват единствено и само след болката и страданието.
Как се лекуват сексуалните разстройства ?
Отговор- С посещения при сексолог, с лекарства и часове инвестирани в психотерапия.
Защо темата за паник атаките, тревожността и депресията става все по-актуална за съвременното ни общество ?

Отговор- За съжаление това е тенденция, която започна стремглаво да расте с началото на ковид пандемията. Факторите тук са безкрайно много- страхове, ограничени работни възможности, ръст на цените, който не съответства на заплащането на труда, влошено здраве, липсата на достъп до различни здравни услуги, трудност в достъпа до услуги свързани с психичното здраве.
Водещите психолози не спират да повтарят, че победителите виждат това, което искат да им се случи. Губещите съзират страха от провала. Това ли е разликата, даваща предимство на шампиона пред неговия опонент ?

Отговор- Съвсем естествено начинът на мислене създава реалността, така че би могло да се визира, че оптимистите ще имат повече успех в професионалния спорт, спрямо песимистите. Няма формула за победа, но има доста сполучливи психологически похвати, по които можем да се научим как да модифицира мисловните си механизми.

Какво е необходимо единадесет различни характера да се превърнат в отбор ?
Отговор- Психолог! Както и на първо място опитни треньори.
Вие имате опит с Локомотив Пловдив, ЦСКА 1948 и Националния отбор по футбол как футболистите реагират при треньорска рокада ?
Отговор- Не мога да отговоря еднозначно, тъй като съм работила за близо седем години със стотици състезатели. Реакциите зависят от много фактори- какво е било отношението на момчетата към треньора, който си тръгва и какво е то към този, който идва, от финансите на клуба, от нивото, на което рокадата се случва. Понякога това става в много напрегнат период, друг път е преди подготовка. Зависи също така от характерите на състезателите, от цялостната организация на клуба, както и от нагласите на феновете. Мога да изброя още много фактори, които са не по-малко значими, но ще спра до тук, за да не отегчавам читателите. В краткост, безкрайно много фактори определят реакциите на отбора.
Кристиян Цветков